27 янв. 2013 г., 16:47

Да разказваш...

1.5K 0 2

                            Ти, цвете бяло,

                          светлина от луната крало.

                          По твоето тяло истина

                          и сняг е валяло.


                                  Ти, цвете жълто,

                          усмивката ти е слънце.

                          От топлина и вечност - зрънце.

 

                                  Ти, цвете червено,

                          сякаш пламтиш под небето.

                          Ти си ядрото на Марс

                           или любов в сърцето.

   

                                  Ти, цвете синьо,

                           си вода. Депресията на царица

                           и студът над океанска птица.


                                  Ти, цвете черно,

                           всички цветове събрало,

                           хорската мъка познало.

                           Неподвластно си на времето и края,

                           расото на свещеник - и за ада, и за рая.


                                  Ти, цвете черно,

                           в теб са всички дела.

                           Имаш да разказваш

                           още много неща...


                                       

                                                                                        Посветено на Деси


                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...