Jan 27, 2013, 4:47 PM

Да разказваш... 

  Poetry » Phylosophy
1235 0 2

                            Ти, цвете бяло,

                          светлина от луната крало.

                          По твоето тяло истина

                          и сняг е валяло.


                                  Ти, цвете жълто,

                          усмивката ти е слънце.

                          От топлина и вечност - зрънце.

 

                                  Ти, цвете червено,

                          сякаш пламтиш под небето.

                          Ти си ядрото на Марс

                           или любов в сърцето.

   

                                  Ти, цвете синьо,

                           си вода. Депресията на царица

                           и студът над океанска птица.


                                  Ти, цвете черно,

                           всички цветове събрало,

                           хорската мъка познало.

                           Неподвластно си на времето и края,

                           расото на свещеник - и за ада, и за рая.


                                  Ти, цвете черно,

                           в теб са всички дела.

                           Имаш да разказваш

                           още много неща...


                                       

                                                                                        Посветено на Деси


                                  

© Боряна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??