Да разказваш...

                            Ти, цвете бяло,

                          светлина от луната крало.

                          По твоето тяло истина

                          и сняг е валяло.

                                  Ти, цвете жълто,

                          усмивката ти е слънце.

                          От топлина и вечност - зрънце.

                                  Ти, цвете червено,

                          сякаш пламтиш под небето.

                          Ти си ядрото на Марс

                           или любов в сърцето.

                                  Ти, цвете синьо,

                           си вода. Депресията на царица

                           и студът над океанска птица.

                                  Ти, цвете черно,

                           всички цветове събрало,

                           хорската мъка познало.

                           Неподвластно си на времето и края,

                           расото на свещеник - и за ада, и за рая.

                                  Ти, цвете черно,

                           в теб са всички дела.

                           Имаш да разказваш

                           още много неща...

                                                                                        Посветено на Деси