29 июн. 2011 г., 23:05

Да се моля не мога

1.8K 0 2

Не мога да сготвя сносна вечеря
                       и в леглото с нощница червена не лягам.
 Душата ми е самотна и дива -
не е комерс и затова страда.
                Бяс съм аз - като вълчица обичам да вия
    и да се моля не ми е характер.
  Мислех, че в теб съм открила
насрещен фронт,
           който да овладее във мен пожара.
Но се излъгах. нравът ти вълчи
         отдавна вече е кучешка радост -
        въртиш опашка и се завръщаш
                           при топлата супа и опърпаните чаршафи.

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елени Алексиду Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Има нужда малко да се поокастри, но пък може би в това му е чарът - нестандартен, странен!
  • Но се излъгах. нравът ти вълчи
    отдавна вече е кучешка радост -

    Като цяло ми хареса, но това толкова ме развесели!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...