29.06.2011 г., 23:05

Да се моля не мога

1.8K 0 2

Не мога да сготвя сносна вечеря
                       и в леглото с нощница червена не лягам.
 Душата ми е самотна и дива -
не е комерс и затова страда.
                Бяс съм аз - като вълчица обичам да вия
    и да се моля не ми е характер.
  Мислех, че в теб съм открила
насрещен фронт,
           който да овладее във мен пожара.
Но се излъгах. нравът ти вълчи
         отдавна вече е кучешка радост -
        въртиш опашка и се завръщаш
                           при топлата супа и опърпаните чаршафи.

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елени Алексиду Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Има нужда малко да се поокастри, но пък може би в това му е чарът - нестандартен, странен!
  • Но се излъгах. нравът ти вълчи
    отдавна вече е кучешка радост -

    Като цяло ми хареса, но това толкова ме развесели!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...