Jun 29, 2011, 11:05 PM

Да се моля не мога

  Poetry » Love
1.8K 0 2

Не мога да сготвя сносна вечеря
                       и в леглото с нощница червена не лягам.
 Душата ми е самотна и дива -
не е комерс и затова страда.
                Бяс съм аз - като вълчица обичам да вия
    и да се моля не ми е характер.
  Мислех, че в теб съм открила
насрещен фронт,
           който да овладее във мен пожара.
Но се излъгах. нравът ти вълчи
         отдавна вече е кучешка радост -
        въртиш опашка и се завръщаш
                           при топлата супа и опърпаните чаршафи.

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елени Алексиду All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих! Има нужда малко да се поокастри, но пък може би в това му е чарът - нестандартен, странен!
  • Но се излъгах. нравът ти вълчи
    отдавна вече е кучешка радост -

    Като цяло ми хареса, но това толкова ме развесели!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...