21 окт. 2006 г., 20:49

Да те забравя 

  Поэзия
764 0 4

Безумно сама във тишината

редя дума подир дума пак,

и взирам се във самотата -

дано открия те във този мрак.

 

Безкрайно пуста е душата

сред море от думите безброй,

но истината е в тъгата -

пак те искам да си само мой.

 

Но безгранично тежка е мъглата,

обгърнала ме с ледени ръце,

невинна и трепереща в тъгата,

изтръгвам те от своето сърце.                                                        

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??