Да те забравя
999
0
4
Безумно сама във тишината
редя дума подир дума пак,
и взирам се във самотата -
дано открия те във този мрак.
Безкрайно пуста е душата
сред море от думите безброй,
но истината е в тъгата -
пак те искам да си само мой.
Но безгранично тежка е мъглата,
обгърнала ме с ледени ръце,
невинна и трепереща в тъгата,
изтръгвам те от своето сърце.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
