Oct 21, 2006, 8:49 PM

Да те забравя 

  Poetry
748 0 4

Безумно сама във тишината

редя дума подир дума пак,

и взирам се във самотата -

дано открия те във този мрак.

 

Безкрайно пуста е душата

сред море от думите безброй,

но истината е в тъгата -

пак те искам да си само мой.

 

Но безгранично тежка е мъглата,

обгърнала ме с ледени ръце,

невинна и трепереща в тъгата,

изтръгвам те от своето сърце.                                                        

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??