Да вдъхнем
Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали увереността.
Забравяме за
слънцето как свети,
изгубени
във лабиринта на света.
И тичаме, и бързаме,
припрени сме.
Край нас животът бяга
във галоп.
Къде ли ще ни спре?
Все уморени...
препускаме
към следващия ход.
Пропускаме
ний мигове красиви,
подритваме
усмивките, изпратени за нас.
А колко малко трябва,
просто да поспреме.
И вдъхнем глътчица
ЛЮБОВ... в захлас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
