21.05.2009 г., 12:24 ч.

Да вдъхнем 

  Поезия » Философска
708 0 32

Изправени...

по-често пред дилеми,
пред трудности

погълнали увереността.
Забравяме за

слънцето как свети,
изгубени

във лабиринта на света.
И тичаме, и бързаме,

припрени сме.
Край нас животът бяга

във галоп.
Къде ли ще ни спре? 

Все уморени...
препускаме

към следващия ход.
Пропускаме

ний мигове красиви,
подритваме

усмивките, изпратени за нас.
А колко малко трябва, 

просто да поспреме.

И  вдъхнем глътчица
ЛЮБОВ... в захлас!

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??