Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали увереността.
Забравяме за
слънцето как свети,
изгубени
във лабиринта на света.
И тичаме, и бързаме,
припрени сме.
Край нас животът бяга
във галоп.
Къде ли ще ни спре?
Все уморени...
препускаме
към следващия ход.
Пропускаме
ний мигове красиви,
подритваме
усмивките, изпратени за нас.
А колко малко трябва,
просто да поспреме.
И вдъхнем глътчица
ЛЮБОВ... в захлас!
© Таня Мезева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
