30 окт. 2013 г., 20:36

Да запалиш слънце

695 0 0

Да запалиш слънце

 

Времето е болка. И борба.

Измълчани тишини. И жажди.

Безвремието е нежност. И вяра.

Избор. Надежди. И обети.

Истини събира и ги подрежда.

Времето среща безвремието,

когато сълза капне

право в сърцето,

онемяло от обичане.

Пише стих и многоточия.

Врича съдби и мечти.

И прошепва любов,

много любов. Сбъдва.

И пали слънца...

 

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...