30.10.2013 г., 20:36

Да запалиш слънце

689 0 0

Да запалиш слънце

 

Времето е болка. И борба.

Измълчани тишини. И жажди.

Безвремието е нежност. И вяра.

Избор. Надежди. И обети.

Истини събира и ги подрежда.

Времето среща безвремието,

когато сълза капне

право в сърцето,

онемяло от обичане.

Пише стих и многоточия.

Врича съдби и мечти.

И прошепва любов,

много любов. Сбъдва.

И пали слънца...

 

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...