Да запалиш слънце

Poetry » Love

691 0 0

Да запалиш слънце

Времето е болка. И борба.

Измълчани тишини. И жажди.

Безвремието е нежност. И вяра.

Избор. Надежди. И обети.

Истини събира и ги подрежда.

Времето среща безвремието,

когато сълза капне

право в сърцето,

онемяло от обичане.

Пише стих и многоточия.

Врича съдби и мечти.

И прошепва любов,

много любов. Сбъдва.

И пали слънца...

© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0