3 сент. 2025 г., 20:03

Далеч

203 0 0

В кулата не е принцеса, кичур коса

като в кошмар е оставен за теб.

Гласът ми пясъчен вопъл

целува вълна, далеч от брега.

С вятъра ще те прегърна,

с няколко листа от косите ми ще запаля,

с огън да разтопя замръзнали крила.

 

Ако ме няма не замръзвай, погледни ме.

Не изстивай, прегърни ме.

С дъх на бриз ще те целуна

 

Уморени от трепети на сладката лъжа,

че с тебе две тела

прислужници на нощта

крият любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Dimitrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...