Далеч
В кулата не е принцеса, кичур коса
като в кошмар е оставен за теб.
Гласът ми пясъчен вопъл
целува вълна, далеч от брега.
С вятъра ще те прегърна,
с няколко листа от косите ми ще запаля,
с огън да разтопя замръзнали крила.
Ако ме няма не замръзвай, погледни ме.
Не изстивай, прегърни ме.
С дъх на бриз ще те целуна
Уморени от трепети на сладката лъжа,
че с тебе две тела
прислужници на нощта
крият любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Dimitrova Всички права запазени