3.09.2025 г., 20:03

Далеч

202 0 0

В кулата не е принцеса, кичур коса

като в кошмар е оставен за теб.

Гласът ми пясъчен вопъл

целува вълна, далеч от брега.

С вятъра ще те прегърна,

с няколко листа от косите ми ще запаля,

с огън да разтопя замръзнали крила.

 

Ако ме няма не замръзвай, погледни ме.

Не изстивай, прегърни ме.

С дъх на бриз ще те целуна

 

Уморени от трепети на сладката лъжа,

че с тебе две тела

прислужници на нощта

крият любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Dimitrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...