Далеч

В кулата не е принцеса, кичур коса

като в кошмар е оставен за теб.

Гласът ми пясъчен вопъл

целува вълна, далеч от брега.

С вятъра ще те прегърна,

с няколко листа от косите ми ще запаля,

с огън да разтопя замръзнали крила.

Ако ме няма не замръзвай, погледни ме.

Не изстивай, прегърни ме.

С дъх на бриз ще те целуна

Уморени от трепети на сладката лъжа,

че с тебе две тела

прислужници на нощта

крият любовта.