Далечен дъжд
Далечен град. Далечна есен.
И дъжд далечен и студен.
В един момент това ме стресна:
той пише по-добре от мен!
Той по-добре от мен измисля.
(О, дай му да измисля ад!)
Накрая само го накисва
и прекопирва многократ.
В една голя-голяма книга.
Кориците - земя-небе.
И аз чета, чета и мигам:
добре измислено, добре.
…
И мен измислен ме видяли.
До магазинчето, отпред.
Нетърпеливо се въртя ли?
Ами, оглеждам се за теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
!
