Далечен дъжд
Далечен град. Далечна есен.
И дъжд далечен и студен.
В един момент това ме стресна:
той пише по-добре от мен!
Той по-добре от мен измисля.
(О, дай му да измисля ад!)
Накрая само го накисва
и прекопирва многократ.
В една голя-голяма книга.
Кориците - земя-небе.
И аз чета, чета и мигам:
добре измислено, добре.
…
И мен измислен ме видяли.
До магазинчето, отпред.
Нетърпеливо се въртя ли?
Ами, оглеждам се за теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
!
