21 мая 2013 г., 10:05

Далечното

759 0 2

Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.

Далечното е ярък фар в нощта,
посока и стремеж. Недостижимо,
то буди онемели сетива
и дава път, нечуто и незримо.

Далечното е онзи чуден бряг,
на който вечна пролет зеленее.
Там няма студове и няма сняг
и слънцето дори различно грее.

А може да е пълен с красота
светът край нас. Но кой да я поиска!?
Тя лесно достижима е с ръка,
тя не е жажда, тя е твърде близко.

И няма чара жив на онова,
което през пространствата тревожи.
Прекрасното на всички божества
се крие в недостъпната им ложа.

На длан да носиш бялата зора
и падаща звезда да скриеш в шепи
е битка непосилна, но игра
за луди ветрогони и поети.

Те знаят - твърде малък е света
за тяхната измислена далечност,
но поривът към нея е съдба
и осветява пътищата с вечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...