21 may 2013, 10:05

Далечното

  Poesía
756 0 2

Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.

Далечното е ярък фар в нощта,
посока и стремеж. Недостижимо,
то буди онемели сетива
и дава път, нечуто и незримо.

Далечното е онзи чуден бряг,
на който вечна пролет зеленее.
Там няма студове и няма сняг
и слънцето дори различно грее.

А може да е пълен с красота
светът край нас. Но кой да я поиска!?
Тя лесно достижима е с ръка,
тя не е жажда, тя е твърде близко.

И няма чара жив на онова,
което през пространствата тревожи.
Прекрасното на всички божества
се крие в недостъпната им ложа.

На длан да носиш бялата зора
и падаща звезда да скриеш в шепи
е битка непосилна, но игра
за луди ветрогони и поети.

Те знаят - твърде малък е света
за тяхната измислена далечност,
но поривът към нея е съдба
и осветява пътищата с вечност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...