Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.

Далечното е ярък фар в нощта,
посока и стремеж. Недостижимо,
то буди онемели сетива
и дава път, нечуто и незримо.

Далечното е онзи чуден бряг,
на който вечна пролет зеленее.
Там няма студове и няма сняг
и слънцето дори различно грее.

А може да е пълен с красота
светът край нас. Но кой да я поиска!?
Тя лесно достижима е с ръка,
тя не е жажда, тя е твърде близко.

И няма чара жив на онова,
което през пространствата тревожи.
Прекрасното на всички божества
се крие в недостъпната им ложа.

На длан да носиш бялата зора
и падаща звезда да скриеш в шепи
е битка непосилна, но игра
за луди ветрогони и поети.

Те знаят - твърде малък е света
за тяхната измислена далечност,
но поривът към нея е съдба
и осветява пътищата с вечност.