Дали...
На седемнайсет тихо се стремиш
към тихите морета на безкрая,
надеждата и вярата таиш,
че път те чака в приказна омая.
А после някъде на двадесет и три,
начеваш битки пак със ветровете
опитваш се душата да калиш,
прегръщайки със устрем страховете.
На тридесет играеш на любов,
ефирна, нежна, всеки път различна
и чакаш вечно трудния урок -
не може обичта да е логична.
На тридесет и шест си вече зрял,
претегляш начертаните посоки,
приятели пресрещаш оживял,
препускаш все във бързеи дълбоки.
С четирсетте почуква мъдростта,
но не онази - "дядо белобради",
а другата - побираща смеха
на всички преживяни тежки клади.
Напредваме - четирдесет и пет,
и в теб прелива нова звездна сила,
и все очакваш някакъв ответ
за бъдеща развръзка пак щастлива.
На петдесет прелита светъл влак,
напомня че е спирката поредна,
а после заминава. Носи знак,
че няма гара с надписа "Последна".
Така вървиш във нощи и във дни,
стрелките на часовника замръзват,
накрая осъзнаваш "Аз простих"
мечтите със безкрая ме обвързват.
06.11.2024г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
