На седемнайсет тихо се стремиш
към тихите морета на безкрая,
надеждата и вярата таиш,
че път те чака в приказна омая.
А после някъде на двадесет и три,
начеваш битки пак със ветровете
опитваш се душата да калиш,
прегръщайки със устрем страховете.
На тридесет играеш на любов,
ефирна, нежна, всеки път различна
и чакаш вечно трудния урок -
не може обичта да е логична. ...