26 июн. 2020 г., 10:08

Дали е дълъг този път?

688 1 1

Пропаднах в яма – битието,
и под небето чу се гръм...
Не беше сън. Не бе измама,
а бе една комична драма,
в която личната несгода
се срещна с мъката и с пода.
Блести стъклото на морала –
но ти нима не си разбрала,
че за доброто трябва сила,
когато си се устремила
към колелото на живота,
защото в битката със злото
не можеш с китка да спечелиш...

 

Не ще намериш ти това,
което търсиш през деня –
и през нощта ще се откажеш.
Душата своя ще накажеш
и ще размажеш всеки блян!
Светът ни, светъл и голям,
за теб ще бъде разпилян
в недрата мрачни на всемира.
Слова юначни ли бродирам?
Денят трепти, а аз и ти
като сълзи сме полетели
и птичи трели ни красят.
Дали е дълъг този път?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...