26.06.2020 г., 10:08

Дали е дълъг този път?

684 1 1

Пропаднах в яма – битието,
и под небето чу се гръм...
Не беше сън. Не бе измама,
а бе една комична драма,
в която личната несгода
се срещна с мъката и с пода.
Блести стъклото на морала –
но ти нима не си разбрала,
че за доброто трябва сила,
когато си се устремила
към колелото на живота,
защото в битката със злото
не можеш с китка да спечелиш...

 

Не ще намериш ти това,
което търсиш през деня –
и през нощта ще се откажеш.
Душата своя ще накажеш
и ще размажеш всеки блян!
Светът ни, светъл и голям,
за теб ще бъде разпилян
в недрата мрачни на всемира.
Слова юначни ли бродирам?
Денят трепти, а аз и ти
като сълзи сме полетели
и птичи трели ни красят.
Дали е дълъг този път?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...