24 авг. 2006 г., 20:45

Дали сме свързани във вечността

811 0 6

В живота ми ти влезе мълчешком

почувствах - света спря да се върти.

От този миг сърцето ми е твоя дом

и с тебе  свързани са моите мечти.

 

Погледна ме, видях, че във очите ти

родих се втори път, за да съм твоя.

Живота си изцяло на мене посвети

във зимен мраз, на лятото във зноя.

 

Прелиствам страниците пожълтели,

взирам се в албума отдавна остарял

и питам се: „Дали с теб сме успели,

дали сме истински  или сме идеал.”

 

Живота ни премина като в приказка.

Ти - принца чакан, дошъл на коня бял,

аз - онази хубава, но тъжна Пепеляшка,

която същността си крие под воал.

 

Години - двайсет вече отминават

поглеждам те и във очите ти чета.

А чувствата ни – те не намаляват.

Дали сме свързани във вечността?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...