24.08.2006 г., 20:45

Дали сме свързани във вечността

808 0 6

В живота ми ти влезе мълчешком

почувствах - света спря да се върти.

От този миг сърцето ми е твоя дом

и с тебе  свързани са моите мечти.

 

Погледна ме, видях, че във очите ти

родих се втори път, за да съм твоя.

Живота си изцяло на мене посвети

във зимен мраз, на лятото във зноя.

 

Прелиствам страниците пожълтели,

взирам се в албума отдавна остарял

и питам се: „Дали с теб сме успели,

дали сме истински  или сме идеал.”

 

Живота ни премина като в приказка.

Ти - принца чакан, дошъл на коня бял,

аз - онази хубава, но тъжна Пепеляшка,

която същността си крие под воал.

 

Години - двайсет вече отминават

поглеждам те и във очите ти чета.

А чувствата ни – те не намаляват.

Дали сме свързани във вечността?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...