Aug 24, 2006, 8:45 PM

Дали сме свързани във вечността

  Poetry
809 0 6

В живота ми ти влезе мълчешком

почувствах - света спря да се върти.

От този миг сърцето ми е твоя дом

и с тебе  свързани са моите мечти.

 

Погледна ме, видях, че във очите ти

родих се втори път, за да съм твоя.

Живота си изцяло на мене посвети

във зимен мраз, на лятото във зноя.

 

Прелиствам страниците пожълтели,

взирам се в албума отдавна остарял

и питам се: „Дали с теб сме успели,

дали сме истински  или сме идеал.”

 

Живота ни премина като в приказка.

Ти - принца чакан, дошъл на коня бял,

аз - онази хубава, но тъжна Пепеляшка,

която същността си крие под воал.

 

Години - двайсет вече отминават

поглеждам те и във очите ти чета.

А чувствата ни – те не намаляват.

Дали сме свързани във вечността?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...