24 ago 2006, 20:45

Дали сме свързани във вечността

  Poesía
810 0 6

В живота ми ти влезе мълчешком

почувствах - света спря да се върти.

От този миг сърцето ми е твоя дом

и с тебе  свързани са моите мечти.

 

Погледна ме, видях, че във очите ти

родих се втори път, за да съм твоя.

Живота си изцяло на мене посвети

във зимен мраз, на лятото във зноя.

 

Прелиствам страниците пожълтели,

взирам се в албума отдавна остарял

и питам се: „Дали с теб сме успели,

дали сме истински  или сме идеал.”

 

Живота ни премина като в приказка.

Ти - принца чакан, дошъл на коня бял,

аз - онази хубава, но тъжна Пепеляшка,

която същността си крие под воал.

 

Години - двайсет вече отминават

поглеждам те и във очите ти чета.

А чувствата ни – те не намаляват.

Дали сме свързани във вечността?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....