24 ago 2006, 20:45

Дали сме свързани във вечността

  Poesía
814 0 6

В живота ми ти влезе мълчешком

почувствах - света спря да се върти.

От този миг сърцето ми е твоя дом

и с тебе  свързани са моите мечти.

 

Погледна ме, видях, че във очите ти

родих се втори път, за да съм твоя.

Живота си изцяло на мене посвети

във зимен мраз, на лятото във зноя.

 

Прелиствам страниците пожълтели,

взирам се в албума отдавна остарял

и питам се: „Дали с теб сме успели,

дали сме истински  или сме идеал.”

 

Живота ни премина като в приказка.

Ти - принца чакан, дошъл на коня бял,

аз - онази хубава, но тъжна Пепеляшка,

която същността си крие под воал.

 

Години - двайсет вече отминават

поглеждам те и във очите ти чета.

А чувствата ни – те не намаляват.

Дали сме свързани във вечността?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...