6 июн. 2010 г., 23:55  

Данчо 

  Поэзия » Гражданская
5.0 / 26
2154 6 45
Познавах работник на име Йордан,
живееше в стара, служебна барака
без печка, без ток и самичък сред мрака
си лягаше в стар изтърбушен диван.
На работа сутрин пристигаше пръв
и чакаше вън на студа пред вратата
на нашата служба. От всяка заплата
пестеше с невиждана алчност и стръв.
Търпеше завидно сибирския студ,
работеше съвестно и отговорно,
сам себе си беше превърнал в затворник –
не искаше отпуск, бе жаден за труд. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Все права защищены

Предложения
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »