Данчо
Познавах работник на име Йордан,
живееше в стара, служебна барака
без печка, без ток и самичък сред мрака
си лягаше в стар изтърбушен диван.
На работа сутрин пристигаше пръв
и чакаше вън на студа пред вратата
на нашата служба. От всяка заплата
пестеше с невиждана алчност и стръв.
Търпеше завидно сибирския студ,
работеше съвестно и отговорно,
сам себе си беше превърнал в затворник –
не искаше отпуск, бе жаден за труд.
Той беше отгледан от просяк с торба,
в която от хората милост изпросвал...
"Защо"? – го попитах, а той след въпроса
разкри ми жестоката своя съдба.
Без майка останал... И мащеха зла
баща му довел, ала тя го не щяла...
Без видна причина го бùла, гълчала...
Не ѝ угодил ни с молба, ни с дела.
Напуснал дома си и скитал се сам –
изгнаник невръстен, бездомен, безхлебен...
На стария просяк бил само потребен.
(Навярно сина му напомнял... Не знам...)
Споминал се просякът... Данчо растял...
Заминал войник - в трудовашка казарма.
Там сякаш надмогнал съдбата коварна –
разряд за строител да вземе успял...
В армейския вестник обява прочел,
че майстори търсят в Червена могила...
След войнския дълг, свойта младост и сила
през три петилетки отдал без предел.
Завършил и ПУЦ за шофьор. Лесовоз
да кара отишъл в Република Коми...
... Ударил го труп по главата и в кома
изпаднал... Сега белобрад, белокос,
безпаметен вече и вечно без дом,
облечен със стари протрити парцали,
събира хартии, а нощем ги пали.
И ръфа огризки, превит мълчешком...
Парите на Данчо до сетен петак
от злата инфлация, както изглежда,
били изпоядени... Днес без надежда
се скита, на гръб с овехтелия сак.
И колко ли данчовци, питам се, днес
делят си боклука с бездомните псета
и спят под балкони в кашони додето
угаснат накрая без никаква вест?
© Красимир Тенев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Стихът е хубав,но още по-хубаво е това,че има сърце,което да откликва!
-
Уникално, Майсторе!
-
Както съм писал в един от разказите си - надеждата не умира последна. вярата и оптимизма умират последни.за огромно съжаление обаче и трите са умрели, благодарение на "демократичния и безкръвен " ****преход***! особени благодарности на Майстора за стихото. впечатляващо! /кавичките не са случайни/...
-
За съжаление познавам хора като Данчо, понеже работех до пункт за изкупуване на вторични суровини. През моето прозорче, гледката сутрин на опашката пред пункта беше апокалиптична. Част от тези хора(по-възрастните) бяха работили във фабрики, приватизирани след промените. Някои от тях бяха изгубили слуха си, други - част от зрението си, някои накуцваха, някои от тях бяха останали без дом и живееха в параклиси(около Асеновата крепост), за които се грижеха. Но общото между всички тях беше, че не се разделяха с кучетата си. Защото предаността няма работно време нито партия, нито цвят на кожата. Също не мога да кажа, че тези хора са останали на улицата, защото са мързеливи. Напротив. Те също като Данчо, са били употребени и захвърлени от системата, но им е останало малко достойнство и се борят, както могат.
Краси, благодаря ти за това стихотворение! -
Ковем ли съдбата си с " чужди пирони",
то после животът въздишки отронва.
Върнах се отново тук, Краси, за да ти изкажа възхищението си! Ти, освен голям Поет, си и голям Човек! -
Благодаря, Майсторе!
-
Така е.
-
Супер! Това е Амфибрахии, нали!?
Яворовите "арменци" също -
Много реалистична и хубава поезия! Поздравления!
-
Някои данчовци до голяма степен са жертви на безименната обществено-политическа формация, която през последните двайсетина години условно наричаме "преход". Не знам какво име ще даде историята на този период. Иван Кулеков го нарече "мутренско робство". Не би трябвало когато човек е работил към 40г. на държавата, повишавайки постоянно квалификцията си, да завърши живота си до кофите за смет - оръфан, гладен и бездомен, заради пирамиди, спекулативни валутни курсове, инфлация, фалити на банки и задлъжнели, източени предприятия.
-
силно, потресаващо...
и няма светлинка в тунела за тези хора...
страшната, тъжната страна на живота..
поздравления... -
Едно хуманно общество би осигурило на Данчо и другите нестретници приют.
И нищо повече.
Както се казва и в някои коментари, Съдбата е решила...
Тези нещастници са жертва на самата Природа.
И обществеността е безсилна...
Поздравления за гражданската позиция!
-
Майсторски стих, Майсторе...Иво
-
Много силен стих. Наистина е тъжно, когато човек се замисли колко други "данчовци" има. Много ми хареса, поздравления.
-
Хареса ми! Отвсякъде.
Здравей! -
Истинска и жестока история,пресъздадена майсторски! Поздравления, Краси!
-
Страхотно!!!
-
Много истина има тук и представена много добре! Поздрав!
-
Благодаря на Веска, Петя и Мария за изразената съпричастност към
(не)една човешка съдба! -
Силен поетичен реализъм, Краси! Аплодисменти!
-
Трудно ще изкоментирам...
Мога само да ти благодаря за този стих! -
Блогодаря Галена! Ценя високо мнението ти.
-
Стиховете ти много често разказват ...и те разказват така, че да се помни - ярки, типични и вънуващи фрагменти от живия, неподправен живот, които остават в съзнанието и с конкретността на случващито си, с и обобщенията, които излизат далеч зад съдбата на конкретните пирсонажи... Вълнуващо е - наистина като живота!
-
Благодаря Агапея!
Валентина, нали уж сами си ковем съдбата?! Само дали не е с чужди пирони... -
Винаги те чета с удоволствие,Краси!!!
Наистина всеки избира как да живее живота си,както казва колежка,но много често просто не можеш да се противопоставиш на съдбата си!!!
Тя винаги е предопределена,винаги целта е дадена - по който и път да тръгнеш накрая стигаш там!!!
Така мисля аз,може и да не съм права!
Приятелски поздрав!!! -
Познавам го лично - подобен "Йордан"
Живеее на улицата - без барака.
Прегръщат го нощем завивки на мрака.
Не ще и да чуе за другата дан..
Всеки интерпретира живота по своя си начин...Пак така и го усвоява...
Поздрави Краси! -
Благодаря vodoleia, Нина, Генка, Ваня, Арихо, Мариян, Красимира!
-
Идейно!Злободневно!Но и въпрос на личен избор!
-
Прекрасно!Чете се на един дъх и трогва до сълзи!Съдбата си е съдба.Не можем да я променим, но можем да помогнем да бъдат понесени по-леко ударите й, като проявим малко повече съпричастие и доброта!
-
Майсторски изпипана, силно въздействаща върху сетивата ни творба на човеколюбец и гражданин с будна съвест. Поздравления не само за това страхотно литературно произведение, а за всичко,у коетжо съм имала удоволствието да прочета до този момент на твоята страничка, Майсторе!
-
Тъжно..
-
Майсторски променяш отношението на читателя до края на творбата... Накрая остава само болката.
Поздрав! -
Белла, съдейки по днешните ти коментари още не си попаднала на нещо, което да харесаш в сайта. Може би причината се корени в критериите ти. Изборът е огромен.
Не знам защо съдиш за позицията на автора, който осъжда лир. герой за неговия избор. Мнозина живеят живот, какъвто никога не са искали, въпреки жертвите и лишенията в името на светлото бъдеще. -
Ронда, не приех "Спестил е ...живота си " , като упрек, а като точна констатация от твоя страна, с която се съгласявам без резерви. В началото стиха ми е точен преразказ на един действителен човешки живот. После Данчо става (художествен) събирателен и накрая нарицателен.
Джейни, много си права за люлката. То май други ни слагат и залюляват в нея ("Кажи ми кажи бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее?" пише геният), а ние, като му хванем такта и не можем да се спрем. -
има една стара приказка "каквата те люлка залюлее, такава ще те люлее цял живот", та питам се дали наистина не е така?!
Отново градацията на стиха ти е майсторски изпипан, Майсторе! -
Данчо (Илиев), може би трябваше да уточня под черта, че неизбежните съспадения с имена на потребители от сайта са съвсем случайни.
Ронда, понякога човек "умира" всеки ден в продължение на години с надеждата да живее по-късно по-добре от другите, но начинът му на мислене формира и предопределя начина на живот. Един ден надеждата също умира...
-
Благодаря на ivanleko91 (Ангел ), линасветлана (Светлана Караколева),
radenko (Радко Стоянов), vicont (Боби Кастеелс), goredoly (Миглена Цветкова),plami-6 (Плами ),valia1771 (Ивон ),angel_voice (Петя ),
elenabili (Елена Биларева)за изразената съпричастност. -
Много силно и въздействащо...
Поздрави от един Данчо -
Браво!
-
Така ме заболя,че не ми се и коментира!Моите адмирации за човещината, с която си го написал!
-
Внушението е много силно - удря като с чук! Поздрав, Майсторе!!!
-
!!!
-
Браво, Майсторе! За хубавия стих и за ярко изразената гражданска отговорност.
-
Силен стих, Майсторе!
-
Страхотно си го написал, Майсторе!
Това е тя, човешката съдба... понякога страшно жестока...
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
