Дано поне да ме излъжеш сносно
Заглеждам се във тебе тази сутрин –
на сън се смееш някак закачливо?!...
Нима небръснатата моя мутра
те прави днеска толкова щастлива?...
Блажено мъркаш, стенеш и се галиш...
Изключено в съня да виждаш мене!...
Чак смешно ми е как така палиш
и тичаш след изгубеното време.
Забравила си вече що е страсти...
На разума гласа защо не слушаш?
И стенеш във измамното си щастие,
до тебе оня можеш да удушиш!...
Мълвиш и шепнеш разни нежни думи.
Естествено, че те не са за мене!
Не съм наивник, нито малоумен...
За моя милост, знам, не те е еня!...
След миг ще се събудиш и ще кажеш,
че пак въртят те лошо колената.
По-силно хапче ще потърсиш даже,
защото яко блъска те главата...
Главата ли? Ми, да – и ще се пръсне!...
Сънуваш друг, събуждаш се до мене!...
К`ви сънища!...Направо земетръсни!...
Съмнително е, като спим засмени!...
Какво сънува, ще те питам после -
внимавай много как ще отговориш!...
Дано поне да ме излъжеш сносно,
че иначе проблем ще ни отвориш!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
