Дано поне да ме излъжеш сносно
Заглеждам се във тебе тази сутрин –
на сън се смееш някак закачливо?!...
Нима небръснатата моя мутра
те прави днеска толкова щастлива?...
Блажено мъркаш, стенеш и се галиш...
Изключено в съня да виждаш мене!...
Чак смешно ми е как така палиш
и тичаш след изгубеното време.
Забравила си вече що е страсти...
На разума гласа защо не слушаш?
И стенеш във измамното си щастие,
до тебе оня можеш да удушиш!...
Мълвиш и шепнеш разни нежни думи.
Естествено, че те не са за мене!
Не съм наивник, нито малоумен...
За моя милост, знам, не те е еня!...
След миг ще се събудиш и ще кажеш,
че пак въртят те лошо колената.
По-силно хапче ще потърсиш даже,
защото яко блъска те главата...
Главата ли? Ми, да – и ще се пръсне!...
Сънуваш друг, събуждаш се до мене!...
К`ви сънища!...Направо земетръсни!...
Съмнително е, като спим засмени!...
Какво сънува, ще те питам после -
внимавай много как ще отговориш!...
Дано поне да ме излъжеш сносно,
че иначе проблем ще ни отвориш!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
