30 дек. 2009 г., 11:29

Дано се преродиш в сълза

859 0 5

Едва ли мога с тези  редове

да променя живота си изцяло

и моята душа да предаде

онуй, което в мене е горяло...

 

Аз зная - нямам тази сила

да те превърна в капка от дъжда,

душата си на дявола дарила -

последно сбогом ти шептя.

 

За много кратко те изгубих,

но май не съм те имала въобще,

единствено годините погубих,

да те  очаквам с викащо сърце...

 

Сега, когато ни дели

една ръка и две сълзи,

макар все още да си нежен,

отдавна чувствам те далечен.

 

На улицата няма хора,

единствени сме аз и ти,

а зее помежду ни  пропаст,

сърцето ми заровено лежи.

 

Ще кажа само "остани",

защото нямам избор друг,

щом стихнат първите зори,

отдавна няма да те има тук.

 

Не мога да те хвърля днес през рамо,

протягам ти отчаяна ръка,

една надежда ми остана само -

дано се ПРЕРОДИШ В СЪЛЗА...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Може би закъсняла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...