30.12.2009 г., 11:29

Дано се преродиш в сълза

856 0 5

Едва ли мога с тези  редове

да променя живота си изцяло

и моята душа да предаде

онуй, което в мене е горяло...

 

Аз зная - нямам тази сила

да те превърна в капка от дъжда,

душата си на дявола дарила -

последно сбогом ти шептя.

 

За много кратко те изгубих,

но май не съм те имала въобще,

единствено годините погубих,

да те  очаквам с викащо сърце...

 

Сега, когато ни дели

една ръка и две сълзи,

макар все още да си нежен,

отдавна чувствам те далечен.

 

На улицата няма хора,

единствени сме аз и ти,

а зее помежду ни  пропаст,

сърцето ми заровено лежи.

 

Ще кажа само "остани",

защото нямам избор друг,

щом стихнат първите зори,

отдавна няма да те има тук.

 

Не мога да те хвърля днес през рамо,

протягам ти отчаяна ръка,

една надежда ми остана само -

дано се ПРЕРОДИШ В СЪЛЗА...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...