30 dic 2009, 11:29

Дано се преродиш в сълза

857 0 5

Едва ли мога с тези  редове

да променя живота си изцяло

и моята душа да предаде

онуй, което в мене е горяло...

 

Аз зная - нямам тази сила

да те превърна в капка от дъжда,

душата си на дявола дарила -

последно сбогом ти шептя.

 

За много кратко те изгубих,

но май не съм те имала въобще,

единствено годините погубих,

да те  очаквам с викащо сърце...

 

Сега, когато ни дели

една ръка и две сълзи,

макар все още да си нежен,

отдавна чувствам те далечен.

 

На улицата няма хора,

единствени сме аз и ти,

а зее помежду ни  пропаст,

сърцето ми заровено лежи.

 

Ще кажа само "остани",

защото нямам избор друг,

щом стихнат първите зори,

отдавна няма да те има тук.

 

Не мога да те хвърля днес през рамо,

протягам ти отчаяна ръка,

една надежда ми остана само -

дано се ПРЕРОДИШ В СЪЛЗА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Може би закъсняла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...