Dec 30, 2009, 11:29 AM

Дано се преродиш в сълза

  Poetry » Love
854 0 5

Едва ли мога с тези  редове

да променя живота си изцяло

и моята душа да предаде

онуй, което в мене е горяло...

 

Аз зная - нямам тази сила

да те превърна в капка от дъжда,

душата си на дявола дарила -

последно сбогом ти шептя.

 

За много кратко те изгубих,

но май не съм те имала въобще,

единствено годините погубих,

да те  очаквам с викащо сърце...

 

Сега, когато ни дели

една ръка и две сълзи,

макар все още да си нежен,

отдавна чувствам те далечен.

 

На улицата няма хора,

единствени сме аз и ти,

а зее помежду ни  пропаст,

сърцето ми заровено лежи.

 

Ще кажа само "остани",

защото нямам избор друг,

щом стихнат първите зори,

отдавна няма да те има тук.

 

Не мога да те хвърля днес през рамо,

протягам ти отчаяна ръка,

една надежда ми остана само -

дано се ПРЕРОДИШ В СЪЛЗА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...