31 июл. 2019 г., 07:56

Дантелите на моите кошмари

2.1K 13 16

Дантелите на моите кошмари 
не са изплетени от дом за пеперуди. 
Те раждат се от осмокраки твари, 
продукт отровен на токсични зъби. 

И нямат свойствата на вещество, 
или състав от атоми и молекули, 
по-живи са от живо същество, 
а никога живот не са живяли...

Или поне такъв, признат от учените, 
изследващи изчезващата фауна. 
Нежив живот спотайва се из ъглите 
на мойто битие и мойта спалня. 

Дантелите на моите кошмари 
живачно и амебно ме преследват. 
Подобно на злокобни аватари
те нощите ми, дните ми обсебват. 

И лутат се въпроси безпосочно
във търсене на отговори скрити - 
Защо преследват ме така порочно? 
Какво са те? Как искам ги убити!... 

И мразя, и завиждам, лъжа гнусно, 
в реала точно, както всеки прави. 
А нощем мъчат ме така изкусно 
дантелите... на моите поквари... 

28.06.2019.

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мария, за прекрасния комплимент 🌹
  • Радвам се, че коментара на Валентин ме " доведе" тук! Пропуснала съм това прекрасно стихотворение, но сега съм тук, за да те поздравя за него, Гош.
    Браво!👏
  • Валентине, в момента аз имам нужда от здрав бой. Току що излизам от 5 дневен кошмар, в който сякаш животът ми рухна, но ето, че пак съм изправен. Та един бой ще ми дойде добре да ми напомни, че животът не свършва, докато наистина не му изтече срокът...
    Благодаря ти за якото включване.
  • Благодаря и тук, Екатерина.
  • Харесва ми и то много!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...