31.07.2019 г., 7:56

Дантелите на моите кошмари

2.1K 13 16

Дантелите на моите кошмари 
не са изплетени от дом за пеперуди. 
Те раждат се от осмокраки твари, 
продукт отровен на токсични зъби. 

И нямат свойствата на вещество, 
или състав от атоми и молекули, 
по-живи са от живо същество, 
а никога живот не са живяли...

Или поне такъв, признат от учените, 
изследващи изчезващата фауна. 
Нежив живот спотайва се из ъглите 
на мойто битие и мойта спалня. 

Дантелите на моите кошмари 
живачно и амебно ме преследват. 
Подобно на злокобни аватари
те нощите ми, дните ми обсебват. 

И лутат се въпроси безпосочно
във търсене на отговори скрити - 
Защо преследват ме така порочно? 
Какво са те? Как искам ги убити!... 

И мразя, и завиждам, лъжа гнусно, 
в реала точно, както всеки прави. 
А нощем мъчат ме така изкусно 
дантелите... на моите поквари... 

28.06.2019.

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мария, за прекрасния комплимент 🌹
  • Радвам се, че коментара на Валентин ме " доведе" тук! Пропуснала съм това прекрасно стихотворение, но сега съм тук, за да те поздравя за него, Гош.
    Браво!👏
  • Валентине, в момента аз имам нужда от здрав бой. Току що излизам от 5 дневен кошмар, в който сякаш животът ми рухна, но ето, че пак съм изправен. Та един бой ще ми дойде добре да ми напомни, че животът не свършва, докато наистина не му изтече срокът...
    Благодаря ти за якото включване.
  • Благодаря и тук, Екатерина.
  • Харесва ми и то много!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...