8 янв. 2011 г., 22:45

* * *

Поэзия

767 0 1

Само с тебе истински мечтах,

само с теб до мен живот живях,

с теб се хвърлих в пропастта

и с тебе жива бях дори и във смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stel88 (Стеляна)

Феичке, това ми напомни на един филм, който скоро гледах, за това как любовта може всичко, как вдъхва сила да преборим най-големия страх- страхът от смъртта. Поздрави.

П.С. За жалост, не можах да видя първата му реакция, защото живеем далече един от друг, но после и двамата плакахме.

2011-01-30T20:18:21+02:00

Выбор редактора

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0