8 янв. 2011 г., 22:45

* * *

Поэзия

762 0 1

Само с тебе истински мечтах,

само с теб до мен живот живях,

с теб се хвърлих в пропастта

и с тебе жива бях дори и във смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stel88 (Стеляна)

Феичке, това ми напомни на един филм, който скоро гледах, за това как любовта може всичко, как вдъхва сила да преборим най-големия страх- страхът от смъртта. Поздрави.

П.С. За жалост, не можах да видя първата му реакция, защото живеем далече един от друг, но после и двамата плакахме.

2011-01-30T20:18:21+02:00

Выбор редактора

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9