* * *

Поезия

757 0 1

Само с тебе истински мечтах,

само с теб до мен живот живях,

с теб се хвърлих в пропастта

и с тебе жива бях дори и във смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stel88 (Стеляна)

Феичке, това ми напомни на един филм, който скоро гледах, за това как любовта може всичко, как вдъхва сила да преборим най-големия страх- страхът от смъртта. Поздрави.

П.С. За жалост, не можах да видя първата му реакция, защото живеем далече един от друг, но после и двамата плакахме.

2011-01-30T20:18:21+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0