* * *

Poetry

756 0 1

Само с тебе истински мечтах,

само с теб до мен живот живях,

с теб се хвърлих в пропастта

и с тебе жива бях дори и във смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stel88 (Стеляна)

Феичке, това ми напомни на един филм, който скоро гледах, за това как любовта може всичко, как вдъхва сила да преборим най-големия страх- страхът от смъртта. Поздрави.

П.С. За жалост, не можах да видя първата му реакция, защото живеем далече един от друг, но после и двамата плакахме.

2011-01-30T20:18:21+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0