***
Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена,
поглед, обещаващ, но несбъднат сън.
Слизаме на гари непознати,
но очаквани,
а времето прикача някой нов вагон.
И не спираме, пътуваме,
менят се бял сезон
със летен зной,
дъжд закъснял
със минзухари,
докато стигне влакът
до последния завой.
1983 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Николова Все права защищены
