7 сент. 2019 г., 18:38

*** 

  Поэзия » Белые стихи
1212 3 1

Като бързи пътници

се качваме във влаковете бързи

на годините.

И все забравяме в купето

среща есенна, книга недочетена,

поглед, обещаващ, но несбъднат сън.

Слизаме на гари непознати,

но очаквани,

а времето прикача някой нов вагон.

И не спираме, пътуваме,

менят се бял сезон

със летен зной,

дъжд закъснял

със минзухари,

докато стигне влакът

до последния завой.

                                            1983 г.

© Милена Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??