***
Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена,
поглед, обещаващ, но несбъднат сън.
Слизаме на гари непознати,
но очаквани,
а времето прикача някой нов вагон.
И не спираме, пътуваме,
менят се бял сезон
със летен зной,
дъжд закъснял
със минзухари,
докато стигне влакът
до последния завой.
1983 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Николова Всички права запазени
