***

Sep 7, 2019, 6:38 PM

Poetry » White poetry

1223 3 1

Като бързи пътници

се качваме във влаковете бързи

на годините.

И все забравяме в купето

среща есенна, книга недочетена,

поглед, обещаващ, но несбъднат сън.

Слизаме на гари непознати,

но очаквани,

а времето прикача някой нов вагон.

И не спираме, пътуваме,

менят се бял сезон

със летен зной,

дъжд закъснял

със минзухари,

докато стигне влакът

до последния завой.

1983 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър1 (Петър Димитров)

2019-09-07T18:57:56+03:00

Прекрасно стихотворение, Милена!