15 дек. 2020 г., 01:14  

Зимни ескизи

655 4 13

Облитам свечерените полета,

оглеждам притаените треви.

Озърта се проблясваща комета,

отронва огнен дъжд искри.

 

Угасва бързо, силно притъмнява,

утихва суетнята на деня.

Увисва виторожка на ръкава,

усукан от небесната мъгла.

 

Изстива въздухът, корици хрускат,

иглици сипят мури заскрежени.

Игриви букли покривите спускат,

изпълва звук простори заледени.

 

Ефирът препредава новините,

ечи студен акорд и триумфира.

Едреят изкусително звездите,

ескизи световете композират.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...