Dec 15, 2020, 1:14 AM  

Зимни ескизи

  Poetry
649 4 13

Облитам свечерените полета,

оглеждам притаените треви.

Озърта се проблясваща комета,

отронва огнен дъжд искри.

 

Угасва бързо, силно притъмнява,

утихва суетнята на деня.

Увисва виторожка на ръкава,

усукан от небесната мъгла.

 

Изстива въздухът, корици хрускат,

иглици сипят мури заскрежени.

Игриви букли покривите спускат,

изпълва звук простори заледени.

 

Ефирът препредава новините,

ечи студен акорд и триумфира.

Едреят изкусително звездите,

ескизи световете композират.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...