Dec 15, 2020, 1:14 AM  

Зимни ескизи

  Poetry
652 4 13

Облитам свечерените полета,

оглеждам притаените треви.

Озърта се проблясваща комета,

отронва огнен дъжд искри.

 

Угасва бързо, силно притъмнява,

утихва суетнята на деня.

Увисва виторожка на ръкава,

усукан от небесната мъгла.

 

Изстива въздухът, корици хрускат,

иглици сипят мури заскрежени.

Игриви букли покривите спускат,

изпълва звук простори заледени.

 

Ефирът препредава новините,

ечи студен акорд и триумфира.

Едреят изкусително звездите,

ескизи световете композират.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....