15.12.2020 г., 1:14  

Зимни ескизи

650 4 13

Облитам свечерените полета,

оглеждам притаените треви.

Озърта се проблясваща комета,

отронва огнен дъжд искри.

 

Угасва бързо, силно притъмнява,

утихва суетнята на деня.

Увисва виторожка на ръкава,

усукан от небесната мъгла.

 

Изстива въздухът, корици хрускат,

иглици сипят мури заскрежени.

Игриви букли покривите спускат,

изпълва звук простори заледени.

 

Ефирът препредава новините,

ечи студен акорд и триумфира.

Едреят изкусително звездите,

ескизи световете композират.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...