29 окт. 2024 г., 21:49

Деца играят в парка

702 0 1

Двуцветна черга
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.

 

Дървета, разклонени
като във игрите, в които
търсиш път най-кратък.
В случая – към вечността;

 

със къщички за птици –
пътеводни знаци.
Смях, по-звънък от
търкалящи се бисери...

 

Колело без педали,
карано с крачета;
безгрижни ролери
и веещи се плитки...

 

Тротинетка със багажник
набира скорост по алеята.
Във пясъчника цяла крепост
посреща вражеско нашествие.

 

Балон, избягал от ръката детска
бързо литва към небето.
За да могат и облачетата
да си поиграят със него...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...