Двуцветна черга
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.
Дървета, разклонени
като във игрите, в които
търсиш път най-кратък.
В случая – към вечността;
със къщички за птици –
пътеводни знаци.
Смях, по-звънък от
търкалящи се бисери...
Колело без педали,
карано с крачета;
безгрижни ролери
и веещи се плитки...
Тротинетка със багажник
набира скорост по алеята.
Във пясъчника цяла крепост
посреща вражеско нашествие.
Балон, избягал от ръката детска
бързо литва към небето.
За да могат и облачетата
да си поиграят със него...
© Радослава Антонова Все права защищены